Скромната ми дипломна работа

Е, доживях да се нарека инженер. След повече от шест години учене, две години работа на три места като проектант, десетки реални и още повече учебни проекти, дойде време да се наредя и аз сред тези, които носят званието "инженер- магистър". Чувството е страхотно, вече цял месец го изживявам. Гордостта ми се дължи на всичките безсънни нощи, прекарани в щракане по елката и чертане на какво ли не. Дължи се и на дългите и уморителни съботи и недели, в които или учех отчаяно за изпити, или отработвах самотно в офиса часовете, в които не съм бил на работа заради университета. Дължи се обаче и на това, че успях все пак след тази няколкогодишна агония да спретна една доста прилична според мен дипломна работа.

И така, какво ви трябва за една хубава дипломна работа за моята специалност? На първо място една хубава архитектура (благодарности на арх. Ирена Бакалова). След това около сто и двайсет страници с изчисления, петнайсет- двайсет чертежа с размери около един на един и половина метра и доста упоритост, блещене пред монитора и няколко истерични пристъпа :)

Мисля, че не е необходимо да навлизам повече в спецификата на инженерната работа. Повърхностната представа за изтерзан брадясал мъж, стоящ почти денонощно на компютъра е напълно достатъчна на този етап. Затова да пристъпим към същината.

Част от комплекса "МЕДИАТЕКА- БУРГАС", "моята" сграда представлява многофункционална зала за зрители. Характеризира се с голяма нерегулярност и в план и по височина. Залата е с голям отвор (36m). "Знакова" за сградата е голямата триъгълна козирка пред входа, с най- голям размер 20m.

Конструкцията е стоманена. Напречно на сградата са развити няколко вида рамки, най- голямата с отвор 36m. Използват се само готови, горещо валцувани профили.

Основната конструкция е с нетрадиционна геометрия. Разработването беше трудоемко и сложно. Не заради нея обаче пиша тази публикация. Пиша я заради козирката...

Виждате, че става дума за една пространствена система от правоъгълни и кръгли тръбни профили. Правил съм доста проекти до момента, но с това се гордея най- много. Не защото е голямо, а защото има нещо различно, нещо, което не се среща често. Предлагам ви да разгледате и няколко конструктивни детайла:

Знам, че тази конструкция не е от висотата на всичко, разглеждано до сега, но все пак мисля, че е една малка стъпка в правилната посока.
Надявам се следващото ми дело да е по- добро и продължавам да мечтая!

P.S. Стискайте палци за добър резултат в конкурса „Дипломна работа на годината 2009” през септември.
P.S. Специални благодарности на дипломния ми ръководител гл. ас. инж. Димитър Данаилов за полезните съвети.