Sky bridge, Malayzia

Здравейте! Предполагам, че част от вас са запознати с този прекрасен мост, но мисля, че за тях ще е приятно повторение. А на тези, които още не са го виждали, истински завиждам. Защото да го видиш за първи път е истинска радост за окото!



Пешеходният мост Sky bridge се намира на 700m надморска височина, в архипелага Langkawi, Малайзия. Построен е между два хълма и предлага страхотна гледка през гори и скали към океана, който лежи на 700m под вас. Не съм бил там, но чувството да съзерцаваш от такава височина и от такова брилянтно съоръжение сигурно е несравнимо.






Конструкцията на Sky bridge е сложна пространствена система от една приблизително хоризонтална стоманена прътово- пространствена дъга с триъгълно сечение и опорен натисков пилон. Дължината на дъгата е около 125m. Oпори има в двата края, където са развити площадки за посетителите. Допълнително дъгата се крепи от високоякостни стоманени кабели от 87- метровия пилон, с дискретно триъгълно сечение от тръбни профили.









Уникалната конструкция е много сложна, тъй като взаимодейтвието между дъгата и пилона е доста особено. Дъгата се носи от кабелите, окачени на върха на пилона. Но и пилонът не може да съществува в това геометрично положение без силите от кабелите. Изследването на такава система, особено при сложни натоварвания (например вятър или трептения) е изключително сложно и се прави в нелинеен стадий, когато е възможно. Постановка, която е предизвикателство за всеки проектант и за всеки инженерен софтуер.





Много рядко се случва някое инженерно постижение да грабне по такъв начин окото на хората от бранша и на непрофесионалистите едновременно. Но Sky bridge е точно такова съоръжение! Човек може дълго време да стои и да си го гледа с наслада. Използвайте коментарите, за да споделите така ли беше с вас!

Магазинът на "Apple" на Пето авеню, Ню Йорк

Здравейте, приятели! Трета статия тази седмица, явно съм в продуктивен период ;)

Тъй като в предната си публикация видях противоречиви мнения за стъклото, бих искал да публикувам нещо в подкрепа на този прекрасен материал. Надявам се, че ще успея да ви убедя в качествата му (Слави, главно за теб става дума!).

Така наречените "Apple stores" са много известни магазини в големите градове по света за високо технологични джунджурии на известната компания. Стремежът към бъдещето намира израз и в архитектурния им облик.

Най- красивият по мое мнение представител на веригата е магазинът на Пето авеню в Ню Йорк. Поради сгъстената градска среда магазинът е разположен под земята. На тротоара е разположен само вход към асансьор и стълбище. Формата му е кубична. Но е направен изцяло от стъкло и е може би най- красивото нещо от този род в света!

Много архитекти и инженери са мечтали години наред за подобно нещо. Сега вече е факт. Конструкция с размери около 12х12х12m (нямам точна информация, съдя само по снимките), направена само от стъкло и скрепяващи елементи.

Колкото и странно да звучи философията на конструкцията е съвсем прозаична. Носещите елементи са стъклени рамки и стени в двете направления (сигурно някои от вас са фрустрирани ;), нищо нетрадиционно като конструктивна форма. Тайната разбира се се крие отново в стъклото. Както в предния пост, и тук става дума за високо технологично стъкло.

Ефектът разбира се е невероятен. Светлина, светлина, светлина!

Ако сте заинтересовани ето ви и малко 360- градусови снимки:

http://www.apple.com/retail/fifthavenue/gallery/

До следващия път!

Нова фасада на гарата в Страсбург

През миналата 2008г. са се навършили 125г. от откриването на сградата на страсбургската гара.

Имал съм възможноста да я видя лично. За съжаление обаче в стария й, 125- годишен вид. Той изглежда така:

Ще си кажете: "нищо особено". Напълно съм съгласен. Проектантите и изпълнителите на новата стъклена фасада обаче наистина имат с какво да се гордеят.

Предполагам, че сте чували за прочутите френски влакове TGV, най- бързите в Европа. Именно те стават причина за новата визия на сградата. Защото новата конструкция е проектирана за "посрещане" на TGV Est (изток), скоростна железница свързваща Страсбург с Париж. Става дума за много голям и важен инфраструктурен проект. Такъв, какъвто заслужава нова "премяна" на тази основна негова гара.

Конструкцията, която разглеждаме, е частично покритие на основната сграда. Основните използвани материали са стомана и стъкло. Стъклото се носи от рамки по овално очертание. Те са изключително леки, поради малкото тегло на стъклото и благоприятната форма на конструкцията. Пространственото укрепване е решено като сложна система от въжета.

Конструкция с такава форма е много ефектна в архитектурен смисъл. Въплъщаването й в конструкция обаче съвсем не е лека задача. Сложната форма предизвиква трудно предвидимо поведение при ветрово натоварване. Проблем, явяващ се при всички нестандартни проекти. Решение именно на този проблем са въжетата, които се виждат на част от снимките. Повечето са оформени стандартно, като Х- връзки, но има и по- сложно разположени, следващи неблагоприятните възможни посоки на вятъра. Проблем поради сложната форма се явява и в изготвянето и асемблирането на голям брой различни елементи.

Досещате се, предполагам, че стъклото не е обикновено. Обичайно прилаганото стъкло е прекалено крехък материал, би застрашило сигурноста на конструкцията.

Модерните материали на ХХI век обаче в случая идват на помощ. Така нареченото "триплекс" стъкло например е образувано от два външни пласта стъкло, а между тях се разполага полимерът PVB (поливинил бутирал). Полимерът има много голяма якост на опън. Трите пласта се съединяват при високи температура и налягане. Изглежда съвсем обичайно. Но не е, повярвайте ми!

Смятам, че тази конструкция е много елегантна и красива. Пример за това какво може да се постигне със съвременни материали и малко въображение!

Подвижен покрив на летния театър в Бургас

Съществуваща конструкция, стоманени дъги, текстилни мембрани, подвижни и неподвижни покриви и какво ли още не! Кажете, приятели, за какво повече може да мечтае окото на един инженер (а мисля също и на всеки ценител на архитектурата)?

Летният театър в Бургас отдавна навърши 50 години. Той обаче за съжаление не остаря "красиво". По начало не става въпрос за някакво изключително съоръжение разбира се. Тривиална архитектура, тривиална конструкция. И доста непрактична, бих казал, както всичко сезонно. Само си представете гледката на няколкостотин мокри до кости летовници, които панически бягат от дъжда през морската градина и тъпчат цветята!

Сега обаче всичко е различно. С новото текстилно покритие летният театър предоставя повече възможности. А и определено е по- красив, модерен, технологичен!

С прибавянето на новите три покрива съоръжението придобива изцяло нов вид, по- завършен.

Основните конструктивни елементи са две стоманени пространствени решетъчни дъги. Очертани са по окръжност и отворът им е 39,4m. Конструирани са с тръбни профили, които както вече знаете, аз много обичам ;) Съществуват разбира се допълнителни рамки, ферми, укрепвания с въжета и т.н.

Общата площ от около 2000m2 се покрива с текстилна PVC мембрана- възможно най- леката конструкция, позната в строителството. Оразмеряването и конструирането на такъв тип конструкции е предмет на "висшето" инженерство. Разбирате, че мембраната има собствена форма само когато е опъната (все пак това е нещо като плат). А когато е опъната в различни направления и на различни височини се получават много интересни форми. Но постигането на такъв ефект коства много усилия и добра подготовка. За да онагледя казаното: Представете си да строите например... с вода.

До тук имаме една интересна, нестандартна и сложна конструкция. Какво става обаче, ако я накараме и да се движи? Ами... Съоръжение- мечта, бих казал.

Подвижната част, с площ около 1600m2, се задвижва от специални колички (водещи и водими) с електрически двигатели. Мембраната е окачена точково на тях. Част от количките се движат по релсов път, а други по въжен. До колкото знам това е единствената такава система в света.

Съоръжение- мечта, но разбира се има и катран в кацата с мед. Някак си за да не можем да се зарадваме истински на нещо стойностно. Проблемът разбира се е за пари. Кой на кого не е платил, защо е излязло повече от прогнозната стойност и т.н. Споровете и до сега продължават.

Независимо от всичко трябва да оценим поне проектантския труд на екипа, създал един от добрите проекти в България за последните години!

Скромната ми дипломна работа

Е, доживях да се нарека инженер. След повече от шест години учене, две години работа на три места като проектант, десетки реални и още повече учебни проекти, дойде време да се наредя и аз сред тези, които носят званието "инженер- магистър". Чувството е страхотно, вече цял месец го изживявам. Гордостта ми се дължи на всичките безсънни нощи, прекарани в щракане по елката и чертане на какво ли не. Дължи се и на дългите и уморителни съботи и недели, в които или учех отчаяно за изпити, или отработвах самотно в офиса часовете, в които не съм бил на работа заради университета. Дължи се обаче и на това, че успях все пак след тази няколкогодишна агония да спретна една доста прилична според мен дипломна работа.

И така, какво ви трябва за една хубава дипломна работа за моята специалност? На първо място една хубава архитектура (благодарности на арх. Ирена Бакалова). След това около сто и двайсет страници с изчисления, петнайсет- двайсет чертежа с размери около един на един и половина метра и доста упоритост, блещене пред монитора и няколко истерични пристъпа :)

Мисля, че не е необходимо да навлизам повече в спецификата на инженерната работа. Повърхностната представа за изтерзан брадясал мъж, стоящ почти денонощно на компютъра е напълно достатъчна на този етап. Затова да пристъпим към същината.

Част от комплекса "МЕДИАТЕКА- БУРГАС", "моята" сграда представлява многофункционална зала за зрители. Характеризира се с голяма нерегулярност и в план и по височина. Залата е с голям отвор (36m). "Знакова" за сградата е голямата триъгълна козирка пред входа, с най- голям размер 20m.

Конструкцията е стоманена. Напречно на сградата са развити няколко вида рамки, най- голямата с отвор 36m. Използват се само готови, горещо валцувани профили.

Основната конструкция е с нетрадиционна геометрия. Разработването беше трудоемко и сложно. Не заради нея обаче пиша тази публикация. Пиша я заради козирката...

Виждате, че става дума за една пространствена система от правоъгълни и кръгли тръбни профили. Правил съм доста проекти до момента, но с това се гордея най- много. Не защото е голямо, а защото има нещо различно, нещо, което не се среща често. Предлагам ви да разгледате и няколко конструктивни детайла:

Знам, че тази конструкция не е от висотата на всичко, разглеждано до сега, но все пак мисля, че е една малка стъпка в правилната посока.
Надявам се следващото ми дело да е по- добро и продължавам да мечтая!

P.S. Стискайте палци за добър резултат в конкурса „Дипломна работа на годината 2009” през септември.
P.S. Специални благодарности на дипломния ми ръководител гл. ас. инж. Димитър Данаилов за полезните съвети.

Пътнически терминал на летище "Щутгарт"

Здравейте, приятели! Преглеждайки публикациите си досега стигнах до извода, че доминират конструкции от САЩ. Време е за нещо от добрата стара Европа. Нещо не толкова грамадно и мащабно, но пък изтънчено, фино и красиво. По европейски.


Ще ви запозная накратко с конструкцията на един от терминалите на летището в Щутгарт. Конструкцията на избрания от мен обект е от кръгли стоманени тръбни профили. С риск да ви досадя бих искал да ви спомена, че строителството с такива сечения се разгърна много в последните години поради повишените технологични възможности за производството им. Тези профили имат някои големи конструктивни предимства пред широко познатите отворени сечения (, които някои от вас може би наричат просто "винкели" ;)


Конструкцията на терминала е с много сложна пространствена геометрична форма. Дървовидната структура е като творение на природата и не се поддава на никакво опростяване или разчленяване на равнинни фигури (подход, който почти винаги използват инженерите- конструктори при проектирането на каквото и да било).


Чрез новаторско мислене, нови технологии и мощен софтуер германските ми колеги са дарили на Щутгарт тази великолепна сграда. Смятам, че тя определя нов стандарт в естетиката на строителните конструкции. А вие?

P.S. Тази седмица очаквайте да ви запозная и с част от моя скромен опит в областа на конструкциите от тръбни профили- дипломният проект, който наскоро защитих :)

Арката на Сейнт Луис

Здравейте! Чудите ли се какво е това?

Който смята, че "y" е ординатата на оста на прочутата арка на Сейнт Луис, е прав :)

Оказва се, че това уравнение (С е определена константа) дава формата на една особено благоприятна дъга. От дълбока древност подобни форми на дъги са използвани в строителството на мостове, църкви и др. Характерни са с това, че при "носене" на собственото им тегло в тях възникват само натискови напрежения. Неблагоприятните за повечето конструкции огъващи моменти са практически елиминирани.

И така, да преминем към по- разбираемата част от поста...

Не знам дали си давате сметка, но тази арка е наистина огромна. Висока е 192m (почти два пъти колкото хотел "Родина") и е широка също толкова! И въпреки това изглежда толкова елегантна и лека, нали? Изглежда толкова просто и красиво.

Конструкцията на инж. Ханскарл Бандел е строго погледнато една тръбна дъга с променливо сечение. Профилът е равностранен кух триъгълник, с плавно намаляващи размери по височина (разбирате, че в основата са най- големите усилия и там е необходимо по- мощно сечение). Страната на триъгълника е 16,5m в основата и 5,2m на върха. Стените на сечението са образувани от два слоя листова стомана, а между тях има стоманобетон. Всичко е покрито с неръждаема ламарина за добър външен вид и защита от корозия. Само ще спомена, че такава комбинация от стомана и стоманобетон се прилага много успешно в строителството и днес. Просто по- здраво сечение на прилична цена за строителство няма в света.

Нещо интересно, което прочетох в Уикипедия: Дъгата е изграждана едновременно от двата си края, които трябвало да се сключат накрая във върха. Само че арката е ориентирана в посока "север- юг". Получило се така, че едната страна на дъгата била силно огрявана от слънцето и се удължила. Заложеният толеранс не бил достатъчен и двете части не си паснали. Тогава на помощ дошла пожарната. Поливали няколко часа удължената част със студена вода и нещата се получили :)

Добре, вече знаете основното за конструкцията на това красиво съоръжение. Сигурно обаче се питате какъв му е смисъла, освен внушителната осанка. Ами...

Смисълът е, че можеш да се качиш на върха и да погледаш надолу. Не е малко, нали! Можеше да е просто паметник ;)

Е, дано да ви е било интересно. До скоро!