Puente de Vizcaya

Здравейте, приятели! Това е последната ми публикация преди планирана почивка от няколко седмици. Не знам до каква степен блогът ви е интересен и дали ще продължа да го "списвам", това ще реша след като мине планираното прекъсване. Във всеки случай добре ще си помисля. Защото идеята на сайта е да се получи някаква дискусия (това все пак е блог, а не енциклопедия), което до този момент не се получава според мен. Все пак много благодаря на всички, които някога са пускали коментарче под постовете.

Сега да се насочим към днешната цел- Puente de Vizcayа- летящият мост! Гордостта на градовете Португалете и Лас Аренас (Испания) радва окото от 1893г. насам. Творение е на легендарния инженер Алберто де Палацио (ученик на знаменития инж. Айфел).

Прекосяването на река Нервион през XIX век явно е изглеждало като нелека задача и затова е започнало търсенето на решение за проблема. Изглежда хората от двата бряга на реката не са можели да се примирят с това да се виждат от прозорците си, но да не могат да се ръкуват (лесно). Нервион обаче е река с много силен трафик, съответно използването на стандартен нисък мост не е никак удачно. Също така общините предявяват изискване мостът да може да пренася товари и пътници. Резултатът е това странно, но също оригинално и красиво съоръжение с причудливи пропорции. Бих казал, че мостът е бил доста иновативен за времето си, а и цената му се оказва доста ниска.

Конструкцията е почти като на всеки висящ мост- основно въже, окачено на високи пилони, носи главната греда чрез вертикални въжета. При този тип мостове има една основна закономерност: Колкото по- голям е отворът на моста, толкова по- високи са пилоните. Това е така, за да може да се образува познатата дъга във формата на основното въже, при която то работи оптимално. Тук разликата е, че пилонът си е висок, при това доста (оригинално 43m), но гредата е в горната му част, което е доста нетипично. Пилоните са рамкови извън равнината на моста, което спомага за пространствената му стабилност. Допълнително конструкцията се поддържа от мачтови въжета. Държа да отбележа, че проектирането на такъв голям мост, натоварен с едно почти непредсказуемо дълго махало (гондолата), което се движи по дължина на отвора, толкова висок, с голям отвор и т.н. е делото на живота на Палацио (според мен).

Разбира се при такава дълга история (почти 120г.) се е случвало какво ли не. През световните войни мостът е бил отчасти разрушаван и после възстановяван, претърпявал е промени (гондолата няколко пъти е сменяна). Все пак Puente de Vizcaya е запазил оригиналния си вид и конструкция и един от примерите опровергаващи хората, които смятат, че стоманените конструкции не са достатъчно дълговечни.

Интересен факт: Отчаян човек се опитал да се самоубие, скачайки от моста и естествено успял....... Но от третия път!

Е, това е засега. Приятни великденски празници и дано да се видим отново!

Инж. Никитин и неговите конструкции

Николай Василиевич Никитин (1907-1973) е най- възхваляваният и почитан руски инженер от епохата на СССР. Ако е имало нещо такова като "съветска мечта", то животът на инж. Никитин според мен е именно това: Израстнал в Сибир, с недъг на единия си крак (от ухапване от змия), той става най- бележитият съветски инженер за времето си. По негови проекти са някои от най- крещящите символи на комунистическата епоха в Русия.

Представям ви някои от работите му. Не ме винете, че информацията не е особено богата. Просто само до това се добрах...

Кулата в Останкино:

Радио- кулата се намира в Москва и е открита през 1967г по случай 50- годишнината от октомврийската революция. Височината й е 540m. При построяването си "Останкино" надминава Empire State Building и става най- високата постройка в света. И остава такава още 9 години преди CN Tower в Торонто да я задмине с 14m. В момента "Останкино" е най- високата постройка в Европа и изглежда още известно време ще остане такава, тъй като проектът "Кула Русия" (612m) е замразен заради кризата.

Конструкцията не буди някакъв интерес от пръв поглед- просто една "стоманобетонна тръба", биха казали някои. Да, така е. Обаче една адски стройна тръба. Пропорциите са й като на кибритена клечка, само че примерно 10m дълга. Съгласете се, че изглежда много "тънка", направо се чудиш защо още е права.

Интересно ми е как са я изграждали през това далечно десетилетие, тъй като да качиш бетонна смес на 300m е доста трудно. Било е нещо като "пълзящ" или "катерещ" кофраж, но не знам със сигурност. При всички положения обаче е било осигурено непрекъснато и бавно бетониране. А това си е голямо постижение за технологията.

Московски университет:

Какво да ви кажа освен: Огромна площ, огромна височина! Изобщо един грамаден комплекс. Най- високата част е 240m (почти 3 пъти колкото хотел "Родина"). Сградата е била най- високата извън Ню Йорк много години ("Останкино" е в графа "Съоръжения"). Московският университет е пример за характерната за соц- държавите грандоманска архитектура, която ние добре познаваме. И все пак... Подобен мастодонт изисква огромни усилия и много умения. Осъществяването на такъв проект (през далечната 1949г.) си е истински подвиг и заслужава адмирации.

Варшавски дом на културата и науката:

Да се порадваме и на този динозавър (1955г) с височина 231m....

Стадион "Лужники":

Статуя "Родина-матъ зовет":

Не знаех как да преведа името, затова го оставих така ;) Статуята е открита през 1967г. Посветена е на битката при Сталинград и е най- голямата и висока склуптура в света- 85m!

Приятели, нямам думи! Това нещо е просто грамадно, дори е повече от грамадно! Това са 7900 тона стоманобетон! Със сигурност постижението на конструктора е много голямо, тъй като това е една много нерегулярна структура, анализът й е много труден. Дори и не мога да предположа какво представлява конструкцията и как е смятана.

Според мен ако тази "Майка Родина" беше висока примерно 10m, щях да кажа, че е една нищо и никаква соц-безвкусица.

Но тази е толкова огромна, че направо не мога да се отърся от захласа, за да изразя мнение!