Блогът на Стефан Трифонов: Puente de Vizcaya

Здравейте, приятели! Това е последната ми публикация преди планирана почивка от няколко седмици. Не знам до каква степен блогът ви е интересен и дали ще продължа да го "списвам", това ще реша след като мине планираното прекъсване. Във всеки случай добре ще си помисля. Защото идеята на сайта е да се получи някаква дискусия (това все пак е блог, а не енциклопедия), което до този момент не се получава според мен. Все пак много благодаря на всички, които някога са пускали коментарче под постовете.

Сега да се насочим към днешната цел- Puente de Vizcayа- летящият мост! Гордостта на градовете Португалете и Лас Аренас (Испания) радва окото от 1893г. насам. Творение е на легендарния инженер Алберто де Палацио (ученик на знаменития инж. Айфел).

Прекосяването на река Нервион през XIX век явно е изглеждало като нелека задача и затова е започнало търсенето на решение за проблема. Изглежда хората от двата бряга на реката не са можели да се примирят с това да се виждат от прозорците си, но да не могат да се ръкуват (лесно). Нервион обаче е река с много силен трафик, съответно използването на стандартен нисък мост не е никак удачно. Също така общините предявяват изискване мостът да може да пренася товари и пътници. Резултатът е това странно, но също оригинално и красиво съоръжение с причудливи пропорции. Бих казал, че мостът е бил доста иновативен за времето си, а и цената му се оказва доста ниска.

Конструкцията е почти като на всеки висящ мост- основно въже, окачено на високи пилони, носи главната греда чрез вертикални въжета. При този тип мостове има една основна закономерност: Колкото по- голям е отворът на моста, толкова по- високи са пилоните. Това е така, за да може да се образува познатата дъга във формата на основното въже, при която то работи оптимално. Тук разликата е, че пилонът си е висок, при това доста (оригинално 43m), но гредата е в горната му част, което е доста нетипично. Пилоните са рамкови извън равнината на моста, което спомага за пространствената му стабилност. Допълнително конструкцията се поддържа от мачтови въжета. Държа да отбележа, че проектирането на такъв голям мост, натоварен с едно почти непредсказуемо дълго махало (гондолата), което се движи по дължина на отвора, толкова висок, с голям отвор и т.н. е делото на живота на Палацио (според мен).

Разбира се при такава дълга история (почти 120г.) се е случвало какво ли не. През световните войни мостът е бил отчасти разрушаван и после възстановяван, претърпявал е промени (гондолата няколко пъти е сменяна). Все пак Puente de Vizcaya е запазил оригиналния си вид и конструкция и един от примерите опровергаващи хората, които смятат, че стоманените конструкции не са достатъчно дълговечни.