Един спорен проект, в който участвах. Осъществено е структурно остъкляване на два асансьора, служещи за достъп до последните нива на сградата. Наличието на асансьори се налага от съвременните архитектурни изисквания (височината на сградата е над петнайсет метра). Много хора изразиха недоволство от различието в стиловете на старата сграда и новопостроената част. И макар да не съм архитект бих отвърнал, че опитите за имитиране на архитектурен стил от минала епоха при неизбежни преустройства като това почти винаги завършват с провал. А същевременнно примерите за успешен контраст между нови и стари части на знакови сгради в Европа са стотици (очаквайте публикация по темата). И освен това преустройството е изключително дискретно, тъй като се вижда само от вътрешния двор на обекта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар