Ларгото, или "Големият социалистически напън"

Здравейте, приятели!

Днешната ни тема може би ще породи смесени емоции в някои от вас. Ще ви занимая с комплекс от три сгради в самия център на софия. Или иначе казано- българският опит за създаване на монументална архитектура в българската столица. Може би някои от вас смятат че ЦУМ, "Шератон" и бившият Партиен дом са грозни мегаломански творения. Чувал съм че стилът им е бил "Сталинска архитектура", че са сиви и подтискащи и т.н.

За щастие аз не съм архитект и не съм длъжен да водя спорове относно естетическите достойнства на дадена сграда. Спорове, в които реално не е ясно кой е прав и кой крив. Затова аз няма да се ангажирам с мнение дали харесвам сградите в ларгото. Но определено смятам, че това е най- сериозният опит за създаване на голям комплекс представителни държавни сгради, издържан в един стил и имащи претенции да спорят за прилагателното "монументални".

Може би повечето от вас вече са свикнали с тези сгради и ги възприемат като част от пейзажа. Но искам да ви напомня, че комплекса е наистина внушителен от строителна гледна точка. Все пак височината на днешното "Народно събрание" е почти 70m, а площта на трите сгради от комплекса е над 60 000m2.

Наистина от гледна точка от 40-те години това е бил един нечуван мега- проект.

Става въпрос за огромна площ, мащабно планиране, строителство в големи мащаби, с размах.

Новата власт в България през 40-те години е имала нужда от символи- ярки, огромни и впечатляващи. А тогава на въпросното място е имало няколко квартала с пазари, дюкянчета и скромни къщи. Премахването им не е било проблем и в началото на 50-те започва строителството на тогавашната българска архитектурна гордост.

Разбира се БКП не е жалила никакви ресурси за своя нов, бляскав дом на властта. Новият проект за Партийния дом, избран от 38 конкурсни разработки, е трябвало да го покаже. Огромни стоманобетонни конструкции с големи отвори, стоманени покривни конструкции на заседателни зали, куполи, арки и какво ли още не! Облицовки от гранит и бял врачански камък, орнаментни мозайки, гипсови отливки и първокачествени ламперии! Изобщо всичко най- добро, което България е можела да произведе. Било е решено да се използват изключително български строителни материали, и то най- добрите. Партията е искала по категоричен начин да демонстрира сила- сила в политиката и мощта на новата българска икономика.

Не знам до колко сте наясно със строителната технология от 50-те години. Но искам да ви кажа, че изграждането на сгради с такива размери е било много трудоемко и предизвикателно начинание. Количеството на ръчния труд е било огромно. Всички кофражи и скелета са били дървени, а те са много друдоемки и елементите им трудно се използват повече от веднъж. Механизацията е била груба и недодялана. За транспорт в рамките на обекта са се изпозвали магарета и човешка ръка. Строителството през всичките шест години е предполагало ежедневни подвизи от ударниците на социалистическия труд.

Факт е, че социализмът в България се провали (и навсякъде другаде). Факт е, че амбициите и проектите на БКП стовариха върху България огромни негативи в началото на 90-те. Факт е, че социализмът е тъмна страница в българската история. И въпреки че ларгото е архитектурен символ на тази епоха, то е уникално за България и представлявало голям строителен подвиг за времето си.

Тези сгради трябва да ни напомнят нещо. Да ни напомнят всеки ден, докато мърморим колко сме недоволни, че някой преди нас се е трудил самопожертвователно и усилено за много по- малко-кухи лозунги!