Къщи от стомана

Здравейте отново, приятели!

Отдавна не съм писал поради липса на време (а може би и желание), но това, че продължавате да се интересувате от блога ме насърчава да пиша.

Днес ви представям нещо, което не е ново, но смятам, че е силно подценено в нашата държава- сглобяемия дом.

Съществуват няколко разновидности (дървени конструкции на къщи, стоманени, леки стоманени и т.н.). Днес ви показвам къща с носеща конструкция от студеноогънати галванизирани стоманени профили (според мен един от най- добрите представители на фамилията).

Носещата конструкция е изключително олекотена, с евтин, бърз и лесен монтаж. Изключително пригодима към всякакъв вид натоварвания и въздействия и с много добра корозионна устойчивост.

Носещите елементи са окрупнени прътови дискове (представете си носеща стена, но дискретизирана с краен брой елементи).

Довършителните работи са изключително олеснени, благодарение на разнообразието от решения, които предлага пазарът. Без зидане, мокри процеси, лепене на стиропор и т.н. инвеститорът получава ограждащи стени с много добри топлоизолационни и естетически качества.

Моят собствен анализ сочи, че при налично място за застрояване цената на една достатъчно голяма семейна къща (например с площ 200кв.м) е сравнима с тази на тристаен апартамент в не особено претенциозен квартал. А качеството и бързината на строителството са поне същите (ако не и по- добри) като тези на монолитните сгради.

В заключение: За Бога, стига с този стоманобетон и тухли!!!

P.S. Е, смятам, че не е нужно да споменавам към кого може да се обърнете, ако смятате да се сдобиете с нещо подобно ;)

Ларгото, или "Големият социалистически напън"

Здравейте, приятели!

Днешната ни тема може би ще породи смесени емоции в някои от вас. Ще ви занимая с комплекс от три сгради в самия център на софия. Или иначе казано- българският опит за създаване на монументална архитектура в българската столица. Може би някои от вас смятат че ЦУМ, "Шератон" и бившият Партиен дом са грозни мегаломански творения. Чувал съм че стилът им е бил "Сталинска архитектура", че са сиви и подтискащи и т.н.

За щастие аз не съм архитект и не съм длъжен да водя спорове относно естетическите достойнства на дадена сграда. Спорове, в които реално не е ясно кой е прав и кой крив. Затова аз няма да се ангажирам с мнение дали харесвам сградите в ларгото. Но определено смятам, че това е най- сериозният опит за създаване на голям комплекс представителни държавни сгради, издържан в един стил и имащи претенции да спорят за прилагателното "монументални".

Може би повечето от вас вече са свикнали с тези сгради и ги възприемат като част от пейзажа. Но искам да ви напомня, че комплекса е наистина внушителен от строителна гледна точка. Все пак височината на днешното "Народно събрание" е почти 70m, а площта на трите сгради от комплекса е над 60 000m2.

Наистина от гледна точка от 40-те години това е бил един нечуван мега- проект.

Става въпрос за огромна площ, мащабно планиране, строителство в големи мащаби, с размах.

Новата власт в България през 40-те години е имала нужда от символи- ярки, огромни и впечатляващи. А тогава на въпросното място е имало няколко квартала с пазари, дюкянчета и скромни къщи. Премахването им не е било проблем и в началото на 50-те започва строителството на тогавашната българска архитектурна гордост.

Разбира се БКП не е жалила никакви ресурси за своя нов, бляскав дом на властта. Новият проект за Партийния дом, избран от 38 конкурсни разработки, е трябвало да го покаже. Огромни стоманобетонни конструкции с големи отвори, стоманени покривни конструкции на заседателни зали, куполи, арки и какво ли още не! Облицовки от гранит и бял врачански камък, орнаментни мозайки, гипсови отливки и първокачествени ламперии! Изобщо всичко най- добро, което България е можела да произведе. Било е решено да се използват изключително български строителни материали, и то най- добрите. Партията е искала по категоричен начин да демонстрира сила- сила в политиката и мощта на новата българска икономика.

Не знам до колко сте наясно със строителната технология от 50-те години. Но искам да ви кажа, че изграждането на сгради с такива размери е било много трудоемко и предизвикателно начинание. Количеството на ръчния труд е било огромно. Всички кофражи и скелета са били дървени, а те са много друдоемки и елементите им трудно се използват повече от веднъж. Механизацията е била груба и недодялана. За транспорт в рамките на обекта са се изпозвали магарета и човешка ръка. Строителството през всичките шест години е предполагало ежедневни подвизи от ударниците на социалистическия труд.

Факт е, че социализмът в България се провали (и навсякъде другаде). Факт е, че амбициите и проектите на БКП стовариха върху България огромни негативи в началото на 90-те. Факт е, че социализмът е тъмна страница в българската история. И въпреки че ларгото е архитектурен символ на тази епоха, то е уникално за България и представлявало голям строителен подвиг за времето си.

Тези сгради трябва да ни напомнят нещо. Да ни напомнят всеки ден, докато мърморим колко сме недоволни, че някой преди нас се е трудил самопожертвователно и усилено за много по- малко-кухи лозунги!

Искам да съм 3-годишен във Враждебна!

Преди няколко дни беше откриването на новата детска градина в кв. "Враждебна". Това е най- големият досега проект в портфолиото на строителната фирма, в която работя- АГРОБУЛ 2000.


Проектът разбира се не е нещо грандиозно, но пък е изпълнен много професионално. Както ще видите на снимките, в нашата фирма под "строителство до ключ" разбираме дори и поставяне на чаршафи на леглото ви :) Подобно комплексно строителство се организира и ръководи много трудно, но добрият резултат ни вдъхва увереност, че сме готови да се справим и с още по- големи предизвикателства.


Откриването беше празнично и много добре организирано- един подходящ завършек на нашата скромна работа.


Е, приятели, мисля, че ако ви трябват строителни услуги, вече знаете към кого да се обърнете!


Предлагам ви снимки на готовата сграда и от церемонията по откриването.

ЗАГАДКА НА ДЕНЯ

Обещавам да черпя едно хубаво кафе всеки, който познае какво е това:

Използвайте формата за коментари, за да правите предположения.

Интересен поглед към Гранд каньон

Няма да се церемоня много много, направо да започваме:

Днес се отправяме към една доста популярна туристическа дестинация- Гранд каньон. Целта ми разбира се не е да ви запознавам с това природно чудо, а да обърна вниманието ви към едно интересно съоръжение, ситуирано там:

Skywalk е стоманена конзолна конструкция, чиято цел е чисто и просто да тласне човека да се окаже на повече от 1200m над пропастта, стоящ върху 5-сантиметров стъклен под. А повярвайте ми- 1200m не е много, това е адски, адски много (много повече от която и да е сграда или съоръжение в света). В това отношение Skywalk е уникален- "най- голямата височина, която човек може да види ПОД краката си"!

Конструкцията на съоръжението е много добре подбрана. Траекторията на издължена подкова е много подходяща за такъв тип конзоли (дори си направих няколко собствени моделчета, за да потвърдя истинноста на твърдението). Около 2/3 от конструкцията е прибрана зад ръба, за да противостои надеждно на конзолната част (това, предполагам, и най- неподготвените го схващат).

Структурата е снабдена с демпфери срещу вибрации от ветрови резонанс и земетръс. Тяхната функция, предполагам, че е по- скоро психологическа. Някои от вас сигурно знаят, че много стари стоманени мостове са изпадали често в КРАТЪК резонанс, но това не е било опасно. В XXI век обаче вече слагаме (не ние, а ТЕ) демпфери, защото иначе психозата на първите минувачи ни е в кърпа вързана :)

Монтаж на конструкцията

И така: На 20m отвъд ръба, на 1200m от дъното, усещането сигурно е невероятно!

НЕ СТЪПВАЙ!!!

Здравейте, приятели!

Досега аз съм ви срещал само с красивата страна на строителните конструкции. Вече обаче смятам, че сме готови да видим заедно и нещо грозно. Събрал съм няколко снимки на повредени конструктивни елементи, с които е трябвало да се справям в последните два месеца. Това не са най- опасните случаи, които съм виждал, но са масово явление, а това е доста притеснително. Старите сгради не стават по- млади, а ние не правим нищо по въпроса.

С този пост искам да развенчая две много големи заблуди, които битуват сред повечето мои познати:

1." Старото строителство е много по- качествено от съвременното и е много "здраво".

2. "Много е хубаво, когато сградите се санират "цялостно" (смени им се дограмата, монтира им се топлоизолация и се измажат)".

Ето и обещаните снимки:

Снимка 1: Балкони в аварийно състояние

Снимка 2: Балкони в аварийно състояние

Снимка 3: Балкони в аварийно състояние

Снимка 4: Балкони в аварийно състояние

Снимка 5: Балкони в аварийно състояние

Снимка 6: Колона със сериозни повреди

Снимка 7: Гредостена със сериозни повреди

Снимките на балконите са от сграда в центъра на София. Предстои да й се прави "саниране" и трябваше да изготвим конструктивно становище за състоянието й. Разбира се препоръчахме много сериозни мерки за укрепване на няколко по- слабо пострадали балкони, а тези настояхме просто да бъдат премахнати.

Сами виждате, че състоянието на стоманобетона е покъртително. Умът ми не побира факта, че някой е способен да изостави дотолкова собствеността си, а и на всичкото отгоре да ползва спокойно толкова повреден балкон (иначе си е сменил дограмата с REHAU, най-скъпата на пазара). А случаят не е изолиран, повече от половината стари сгради в София имат подобни проблеми, а хората нехаят. Или още по- лошо: ЗАМАЗВАТ С ПОДРЪЧНИ СРЕДСТВА ЯЗВИ В КОНСТРУКЦИИТЕ!

Няма да изпадам в излишни подробности. Предполагам, че не е необходимо да ви обяснявам технически защо тези балкони са готови да паднат. То е очевидно за всеки нормален човек.

Искам обаче да ви обърна внимание на нещо друго, да развенчая мита за "здравото старо строителство". Не се заблуждавайте, старото строителство е като всичко старо: Мястото му е на боклука! Ще се обоснова с факти (някои от тях личат на снимките):

1. Качеството на бетона е много, много ниско. Използвали се огромни камъни, вместо чакъл, а това е изключително вредно.

2. Армировката е гладка и е разположена през много голямо разстояние. Крайно недостатъчна е.

3. Сградите не са осигурени на земетръс. През 30-те години хората просто не са знаели как. Така че песента на повечето е изпята. Остава само да видим колко кратък живот им остава. Защото (голямо) земетресение ще дойде, и то може би много скоро.

4. Голяма част от товарите се носят от тухлени стени. Това е много вредно, тъй като зидарията на практика не поема опънни напрежения. Освен това хората често бутат тухлени стени, когато си прекрояват къщите. Когато сградата е съвременна, всичко е окей. Ако не е- справка- ул. Алабин.

Мога да продължа така до безкрай, но едва ли е нужно.

Колкото до втората заблуда: При доказано лошите качества на старите сгради да ги санираш е равносилно на това да си затвориш компот с развалени плодове. Да, после изглеждат като нови и са много красиви. Всички си мислят, че нещата са съвсем наред и трагедиите се случват съвсем неочаквано.

В заключение: Когато в собствеността ви се появят дори и леки признаци на повреди (пукнатини, провисвания и др.), своевременно потърсете помощта на инженер- конструктор. Не на строител, не на майстор, не на архитект, а на ИНЖЕНЕР! Защото е много вероятно всеки друг да ви каже: "Нема страшно! Е са че го замажеме с теракол, отгоре шпакловка и ше стане кат' нову!"

P.S. Казаното дотук не важи за всички периоди на развитие на строителството. Също така не важи за всички строителни системи.

P.S. Санирането на конструкции е напълно възможно и се практикува с успех. Но само когато инвеститорът е загрижен повече за сигурността, отколкото за външния вид.

Aspire Tower, Катар

Здравейте отново, приятели на строителните конструкции!

След този дълъг и много щастлив за мен период на отсъствие отново съм готов да ви представям интересни проекти от инженерния свят. Сега, когато семейството ми се увеличи с един член благодарения на малката Стефания, сигурно няма да имам много време да пиша. Все пак се надявам от време на време да ви осигурявам по няколко интересни минути.

Днешната ни цел е малко известната кула Aspire, построена специално за провеждането на Азиатските спортни игри през 2006г. Конструкциите на отделните части на този "дребничък" небостъргач (около 300m) не са нещо безкрайно иновативно. Сложността на обекта не би могла да се нареди например в първите десет най- предизвикателни проекти за годината. Така че впечатляващото (поне за мен) се крие в друго. Възхищение буди хармоничността на конструкцията, това че тя е много красива със своите пропорции и елегантната си осанка.

Сградата е построена специално за XV Азиатски спортни игри през 2006г. в специално изграден за събитието комплекс. Приютява 5- звезден хотел, плувен басейн на 80m височина (!), ресторанти, обществени помещения и други.

Конструкцията се състои от 238 метрово стоманобетонно ядро с променлив диаметър (от 18 до 13m) и конзолни етажи от ядрото. Конструкцията на подовете е от стоманени носещи елементи, профилирана ламарина като кофраж и стоманобетонна плоча. Фасадата е отново със стоманени носещи елементи, които са укрепени от подовете, а където етажната височина е по- голяма- от пръти към ядрото.

Подова конструкция

Укрепване на фасадата


Габаритът на подовете е променлив по хиперболичен закон. Така се получава характерната и търсена форма на факел.

Последните около 60m до крайната височина на сградата се осъществяват от специална конструкция поддържаща наподобяващия олимпийски огън.

Не мога да пропусна да коментирам разбира се интересния факт, че Aspire Tower е оборудвана с доста голям конзолен басейн на 80m височина от земята. Конструкцията му е от две доста тежки ферми, укрепени в напречно направление от по- леки такива. Не знам какви впечатления буди у вас този басейн, на мен лично много ми се харесва.

Конзолна конструкция, плувен басейн

Конзолна конструкция, плувен басейн

Не съм сигурен, че съм успял детайлно да ви запозная с конструкцията. Все пак това не става в такъв ограничен обем. Надявам се обаче да сте видели нещо интересно за вас от моя свят и да ви е било приятно.