Пирамида от дърво и стъкло

Само преди дни завърши проектирането на последния ми обект: "Пирамида от дърво и стъкло".

Фиг. 1. Пространствен модел по крайни елементи

Следвайки принципите на науката "радиестезия", конструкцията е правилна четириъгълна пирамида с основа квадрат със страна 6,0m. Функцията на пирамидата е да концентрира космическа енергия в своя център. Не се наемам да подкрепям или отхвърлям подобна концепция, аз просто проектирах идеята на инвеститора под ръководството на моя научен ръководител в УАСГ- проф. д-р инж. Димитър Даков.

Фиг. 2. Извадка от работните чертежи: Аксонометрия на остъкляването.

Конструкцията на пирамидата е с изразен пространствен характер, което наложи проектирането й да бъде изцяло пространствено, и по отношение на статико- динамичния анализ, и по отношение на разчертаването.

Фиг. 3. Извадка от работните чертежи: Аксонометрия на дървената конструкция.

Едно от големите предизвикателства на проекта бе, че съгласно принципите на радиестезията, всякакви метални елементи бяха изключени като възможност за създаване на връзки в конструкцията. Без да съм напълно сигурен, аз твърдя, че това е единственият обект в България, който ще бъде построен изцяло, без абсолютно никакви метални части (без пирони, болтове, дори армировка).

Фиг. 4. Характерен детайл: Връх на пирамидата.

Сложната пространствена конфигурация на конструкцията наложи създаването на пространствен CAD модел, с помощта на когото са създадени всички детайли и предстои генериране на детайлни производствени чертежи на всички елементи.

Очаквайте скоро снимков материал от строителството на конструкцията и готовия й вид....

Прозорец с изглед към Ню Йорк

Ето как трябва според мен да мисли един архитект и за какво трябва да мечтае един инвеститор....

Музей на съвременното изкуство, София

Представям ви проекта "Музей на съвременното изкуство". Идеята за музей на съвременното изкуство е отколешна мечта на много хора и сега, благодарение на финансовата помощ на няколко европейски държави, първият етап от реализацията му вече е факт.

Музеят ще бъде "приютен" от познатата и доскоро рушаща се сграда на "Софийски арсенал" в София, в непосредствена близост до музея "Земята и хората".

"Софийски арсенал"

Музей на съвременното изкуство. Архитектурна концепция.

Моето участие в проекта се изразява в развиването на идеята и конструктивното проектиране и реализиране на стъклената обвивка на стоманената евакуационна стълба.

Без да бъда скромен бих искал да изтъкна основния си идеен принос като главен фасаден проектант- въжените ферми, поемащи ветровото въздействие. Те се оказаха единственото подходящо решение (пълностенните греди изобщо не кореспондират с архитектурната концепция) в създалата се ситуация.

Срещнах редица трудности при проектирането на този обект- свързани с културата на проектантите и останалите участници в процеса, както и с конюнктурата в държавата. Има няколко детайла, свързани с остъкляването, с които не съм съгласен. Но тъй като в България не се изискват официални, подписани от правоспособен проектант проекти, аз не разполагах с всички необходими лостове, за да контролирам процеса. Не искам да влизам в технически подробности. Всеки, които иска да научи повече за проектирането и реализацията на тази стъклена конструкция, може да ми пише и аз ще му изпратя статия по темата, която подготвям в момента.

Следват снимки от обекта, дни непосредствено преди откриването.

Стъклена фасада в сграда на "ThyssenKrupp"

Новата централа на германския концерн "ThyssenKrupp" в град Есен бе завършена през 2010г. Под мотото "прозрачност, иновации и гъвкавост" бе изграден цял комплекс от сгради, във всяка от които има много интересни и новаторски решения. Тук аз ще се спра на стъклената фасада на сградата Q1- един пример за съвременните възможности на фасадното инженерство в проектирането на мащабни и впечатляващи конструкции.

Сградата Q1 от комплекса на ThyssenKrupp

Дори от далечната снимка личи огромното пространство, оградено от две взаимно успоредни стъклени фасади. Всяка от фасадите е с широчина 26m и височина 28m. Големият обем между тези две "нематериални" повърхности е изпълнен с естествена светлина и, предполагам, е естествен оазис в иначе динамичната  работна среда.

Стъклена панорамна фасада, изглед отвътре

Целейки абсолютно минимизиране на конструктивните елементи, нарушаващи прозрачността на фасадата, инженерите от "Werner Sobek" проектират, вместо обичайната конструкция от тежки стоманени профили, система от предварително напрегнати стоманени въжета в две взаимно перпендикулярни направления. Въжетата образуват ортогонална мрежа, която благодарение на предварителното напрягане, поема въздействията от вятър.

Въжените конструкции са по принцип гъвкави и работят при относително големи премествания. Същевременно стъклото е крехък материал, които не бива да се подлага на големи принудени деформации. Ето защо подобен тип фасади с въжени подконструкции изискват сериозно напрягане (опъване) на въжетата. Силите на опън във всяко въже лесно достигнат няколко десетки тона, които могат сериозно да повредят основната конструкция на сградата. Поради това подобен тип остъкляване трябва да се проектира от специално подготвен тесен специалист, който да работи в сътрудничество с останалите проектанти още от самото начало на проекта. За съжаление, в България фасадите винаги се пренебрегват на етапа на проектиране, а това води до големи проблеми в последствие.

Стъклена панорамна фасада, изглед отвътре

Ефектът от такъв тип остъкляване за същността на една сграда е поразителен. Остъкляването може да се изпълни с високоефективен стъклопакет, което да гарантира ниската енергийност на черупката. По този начин всеки инвеститор може да получи светлина и отворено пространство без компромиси.

В момента приключва изграждането (по мой проект, направен по нашенски "в движение") и на първото в България остъкляване върху въжена подконструкция. В рамките на няколко дни очаквайте публикация, посветена на проекта с много снимков материал. Разбира се мащабите на обекта (Музей на съвременното изкуство, София) са несравнимо по- малки от представеното тук, но трудностите, които срещнах, се превърнаха в познания и "know how" за проектирането на подобен тип обекти и у нас. Сега, с натрупания опит, аз и моите партньори сме крачка напред в предлагането на качествени конструктивни остъклявания.

Хармония

Няма нужда от коментар, нали!

Къща- мечта

Представям ви проект на японската архитектурна фирма "TNA ARCHITECTS". Много красива и фина конструкция, умела употреба на стъклото и много добро вписване в околната среда. Предполагам, че бих могъл да изпиша още няколко реда с хвалебствия, но няма смисъл. Просто се надявам да има повече такива сгради в България.

Административна сграда на ул. "Гюешево" в София

Ангажиментите ми в този проект бяха свързани с цялостното проектиране на "черупката" на сградата: окачени фасади от алуминий и стъкло, остъклени покриви, каменна и композитна вентилируеми фасади. В рамките на проекта бяха проектирани също четири козирки от стомана и стъкло.

Интересен факт: Работното проектиране (заснемане, чертежи за производство и монтаж) на такъв среден по големина и с неголяма сложност обект от един проектант може да отнеме в някои случаи над пет месеца.

Остъкляване на асансьори: къщата на Яблански

Един спорен проект, в който участвах. Осъществено е структурно остъкляване на два асансьора, служещи за достъп до последните нива на сградата. Наличието на асансьори се налага от съвременните архитектурни изисквания (височината на сградата е над петнайсет метра). Много хора изразиха недоволство от различието в стиловете на старата сграда и новопостроената част. И макар да не съм архитект бих отвърнал, че опитите за имитиране на архитектурен стил от минала епоха при неизбежни преустройства като това почти винаги завършват с провал. А същевременнно примерите за успешен контраст между нови и стари части на знакови сгради в Европа са стотици (очаквайте публикация по темата). И освен това преустройството е изключително дискретно, тъй като се вижда само от вътрешния двор на обекта.